Очите

В очите ми внимателно се вгледай,
и думите за малко спри.
Отвъд обвивката почувствай,
душата всичко ще ти промълви.

В очите ми ще видиш всичко,
В очите ми ще разбереш защо.
Това, което думите не казват,
Очите моят свят показват.

Безмълвно времето ще отлети,
И вяра силна ще установи.
Ще знаем, без да си говорим,
един на друг не ще се молим.

Автор: Si
13.03.19г.

Шепот

От извор сила непреклонна, вълшебен
трепет носи топлина, дълбоко във
съзнанието будно, прокрадват се безброй
слова.
Донасят тайнствена магия, ту огън, ту
студенина, в този свят объркан да открия
душата не е вече тъй сама.
Шепот, падащи листа,
донесе тихо, вятър отлетя,
и думи вплитат се в развеяна коса.
Шшшшепот, носиш ми
утеха.

Aвтор: Si

В ИМЕТО НА ЛЮБОВТА

В началото… във
Страст, изгаряща в копнеж,
в огън пламен, светлина на свещ.
Дихание, неутолена жажда,
във порив непознат се ражда.

Във сласт, погубен разум, замъглен,
неумолимо търси без пощада
наслада, дъх горещ, неутолен,
Любов живяна без преграда.

В бекрайни часове и дни
Тела жадуват, сливат се души.

И някой ден…
Минава време, дните отлетяват.
Желания, любов в уют се появяват.
Във дом, единство, сигурност и вяра,
Опиянението тихо отминава.

А после…
Изгубен трепет, същите неща,
без изненада, липсва и страстта.
Изгубени в тревога, затворени очи,
съмнения пролазват, тъгата си личи.

Живеят двама, в къща и с деца,
загрижени за всичко – купуват си кола.
Запълват липсата на страст с почивки,

но истината крият зад техните усмивки.

А истината е една, непоклатима.
Изгубеният, но жадуван плам,
насажда мисли, ту вина и срам.
Във гняв потънали, несподелени тайни,
пораждат в заблуда изборите крайни.
В страх от неизвестното живот,
превръща любовта в хомот.

И все пак тя …
Ах… страст, желана, и неумолима,
Жадувана, красива и неуморима…
Ах страст, поискана ли си веднъж,
Потърсена ли си, и преживяна,
Дори и забранена ти надлъж,
в съзнанието заживяваш без замяна.

Автор: Si

Сънища

Веднъж клепачи натежали,
затворени очи,
във сънища отправя се умът,
във свят, където всичко е възможно,
се случват неочаквани съдби.
Поемам пътища и върхове,
или се спускам в нищото надолу,
решавам свои страхове
или отричам всичко отначало.
Повтарям грешки, будя се, умирам,
отново побеждавам врагове,
измислени животи или напротив,
това са моите страхове.
Да плача, да се моля, да чувствам, че горя,
да сбъдвам смело свойта воля,
да искам и да няма как да спра.
Понякога политам волно,
да виждам чудна красота,
и чувствам сила, свобода,
да бъда себе си – мечта.
Там в сънищата всичко е възможно,
неосъзнати страсти в мен искрят (горят, пламтят),
без дъх останала, жадувам
във сладост чувства (предразсъдъците) се топят.
Сън, без граница,
неосъзнат мой свят,
потъвам в своите заблуди, истини,
и срещам другото си аз.
Заставам там пред себе си, без маска, без компас,в лъжливо или чисто великолепие, където няма връщане
назад.
Ще бродя нощем из душата си,
ще търся своят мир,
ще ровя в мисли (непознати) неподозирани,
във образи превъплъщавана безспир.
Въпроси, отговори – няма край, потънала в
съня, бленувам своя рай.

Автор: Si

Елха

Звезда!
Любов!
Желая!
Живея!
Копнея!
Мечтая!
Отдавам!
Долавям!
Чувствам!
Преливам!
Получавам!
Подарявам!
Допринасям!
Вдъхновявам!
От мен дарявам!

Автор: Si
Коледа, 2016г.

Душа

Можеш ли да погледнеш в душата „какво“?
Можеш ли само да почувстваш „къде“?
Можеш ли тъй да открехнеш „защо“?
Тъй ще открия какво съм „поне“.
В минало вяло, с поглед смирен,
чувствам разстила се облак студен.
В спомен расли мечти са до ден,
идва тиха надежда у мен.
Мисли, дихание, чувства горят,
ярки краски в очите струят.
Откъде си на този свят ти дошла,
моя единствена будна душа?
Водиш ме тихо, незнайно къде
Слънце залязва, нощ придойде,
Денем ще бродя, вечер пак не…
Спирам, питам, отново потеглям,
връщам се търся – проглеждам.
Влага в очите понякога там,
казва ми всичко, разкрива без свян.
Чакам, откривам те, губя те пак,
забравям да мога да чувствам те как.
Имам те, само теб, моя душа,
може би, изтерзана, ум помрачен.
Може би състрадателна и добра,
аз опознавам те ден подир ден.
Нова случка, нова искра,
търся те още без да мога да спра.
Ако можеше само да кажа едно –
ти си всичкото мое какво.

Автор: Si
Посвещавам тези стихове на всички онези, които цял живот не спират да
опознават себе си…

Дърдорене

Дър, дър,
порой безсмислени слова,
заместват вътрешната празнота.
Поспират – сякаш има светлина.
Отново се започва – самота.
Объркан, сякаш търсиш смисъл.
Уви, в главата нещо недописал.
Мир, мир,
поспри и помисли.
И разумът отново ще те навести.

Автор: Si
02.2019г.

Живот

Живот ли е да го живееш с вяра,
писмо ли е да го напишеш със ръка?
Отлитат дните, споменът остава,
надеждата в една мечта.
Поглеждаш в ляво – миналото е в далечина.
Поглеждаш в дясно
бъдеще неясно.
Поглеждаш твоето „сега“
и там стои един живот във пълна рутина…
Но няма ден, във който
очите ти да не потърсят любовта,
душата ти да моли за пощада,
а ти да чакаш своята съдба.
Оставяш себе си във мисли потопен,
Да чувстваш залеза в деня си изморен.

Автор: Si