ЖЕЛАНИЕТО И ЛЮБОВТА

Любовта е най-красивото и човешко чувство. За любовта правим всичко или мислим, че го правим. Животът без любов е пустиня. Ние търси любовта, жадуваме, копнеем, мечтаем рисуваме представи в хиляди багри. Ние си жадуваме любовта такава, каквото бихме искали да я живеем, според собствените си очаквания. Ала любовта е изненада, която не се подчинява на нечии приумици. Тя е изненадваща, сладка, силна, ароматна, горчива, болезнена и непозната. Любовта е онова преживяване, което никога няма да успеем да сложим в собствената си рамка на копнежи, с които сме я призовали. Любовта гори във страст, въздишки и омая. Светът сякаш се превръща в най-красивото и интересно място.

Страстта е неуловима и временна, като всяко нещо, което може да доставя върхови удоволствия. Премине ли веднъж нейното въздействие, ще пожелаем нова доза от това опиянение. Всяко човешко удоволствие обаче, има своят момент на насищане.

Един ден ще потърсим своите очаквания, обещания, уют, сигурност и потвърждение, че сме значими за другия. Точно там започва един малък, неподозиран, чужд, раздалечаващ и объркващ свят на илюзии, в който ще поискаме отново онази главозамайваща страст, която някъде си е отишла. Защо се случва така?

Там, където получаваме нашата сигурност, пристанище, удобство и спокойствие ще отваряме прозореца, през който тръпката да отлети в неизвестното. Любовта дава усещането за вечност, сливане, спокойствие и установяване. Страстта изисква да сме в състояние на неизвестност, колебания, загадъчност и непостоянство. Любовта и страстта, толкова жадувани и често опорочени, не се подчиняват на еднакви правила. Залюлени в океан от въпроси, неяснота и объркване, ние търсим нови хоризонти да изследваме своята потребност от потвърждение на личността си.

Умението да намираме начин да изживяваме зряло романтичния си живот, ни кара да изследваме собственото си разбиране, ограничения, да вложим творческа мисъл и усърдие. Преразглеждането на своите идеали ще отвори нов свят.

Всъщност чии идеали? Дали не са онези, които сме създали след гледането на романтичен филм, прочитането на епична книга, запаметяването на лъжлива снимка, украсена чужда история. Да вярваме, че ще притежаваме онова, което не може да бъде притежавано, означава да оставяме на случайността да подрежда нашия живот.

Все пак, онова, което не може да бъде притежавано, може да бъде развивано и обгрижвано. В момента, в който спрем да мислим, че онова което някога сме получили, ще остане непокътнато наше притежание, ще трябва да почувстваме какво е нужно да направим. Възможностите са много, пътищата безброй, решенията взаимни. Подходим ли творчески в романтичния си живот, ще получим онова, което всъщност търсим – дълготрайната любов и еротичното преживяване в една чиния.

0 отговори

Напишете отговор

Искате да вземете участие в дискусията?
Чувствайте се поканени!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *