Живот

Живот ли е да го живееш с вяра,
писмо ли е да го напишеш със ръка?
Отлитат дните, споменът остава,
надеждата в една мечта.
Поглеждаш в ляво – миналото е в далечина.
Поглеждаш в дясно
бъдеще неясно.
Поглеждаш твоето „сега“
и там стои един живот във пълна рутина…
Но няма ден, във който
очите ти да не потърсят любовта,
душата ти да моли за пощада,
а ти да чакаш своята съдба.
Оставяш себе си във мисли потопен,
Да чувстваш залеза в деня си изморен.

Автор: Si

0 отговори

Напишете отговор

Искате да вземете участие в дискусията?
Чувствайте се поканени!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *