Душа

Можеш ли да погледнеш в душата „какво“?
Можеш ли само да почувстваш „къде“?
Можеш ли тъй да открехнеш „защо“?
Тъй ще открия какво съм „поне“.
В минало вяло, с поглед смирен,
чувствам разстила се облак студен.
В спомен расли мечти са до ден,
идва тиха надежда у мен.
Мисли, дихание, чувства горят,
ярки краски в очите струят.
Откъде си на този свят ти дошла,
моя единствена будна душа?
Водиш ме тихо, незнайно къде
Слънце залязва, нощ придойде,
Денем ще бродя, вечер пак не…
Спирам, питам, отново потеглям,
връщам се търся – проглеждам.
Влага в очите понякога там,
казва ми всичко, разкрива без свян.
Чакам, откривам те, губя те пак,
забравям да мога да чувствам те как.
Имам те, само теб, моя душа,
може би, изтерзана, ум помрачен.
Може би състрадателна и добра,
аз опознавам те ден подир ден.
Нова случка, нова искра,
търся те още без да мога да спра.
Ако можеше само да кажа едно –
ти си всичкото мое какво.

Автор: Si
Посвещавам тези стихове на всички онези, които цял живот не спират да
опознават себе си…

0 отговори

Напишете отговор

Искате да вземете участие в дискусията?
Чувствайте се поканени!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *