Сънища

Веднъж клепачи натежали,
затворени очи,
във сънища отправя се умът,
във свят, където всичко е възможно,
се случват неочаквани съдби.
Поемам пътища и върхове,
или се спускам в нищото надолу,
решавам свои страхове
или отричам всичко отначало.
Повтарям грешки, будя се, умирам,
отново побеждавам врагове,
измислени животи или напротив,
това са моите страхове.
Да плача, да се моля, да чувствам, че горя,
да сбъдвам смело свойта воля,
да искам и да няма как да спра.
Понякога политам волно,
да виждам чудна красота,
и чувствам сила, свобода,
да бъда себе си – мечта.
Там в сънищата всичко е възможно,
неосъзнати страсти в мен искрят (горят, пламтят),
без дъх останала, жадувам
във сладост чувства (предразсъдъците) се топят.
Сън, без граница,
неосъзнат мой свят,
потъвам в своите заблуди, истини,
и срещам другото си аз.
Заставам там пред себе си, без маска, без компас,в лъжливо или чисто великолепие, където няма връщане
назад.
Ще бродя нощем из душата си,
ще търся своят мир,
ще ровя в мисли (непознати) неподозирани,
във образи превъплъщавана безспир.
Въпроси, отговори – няма край, потънала в
съня, бленувам своя рай.

Автор: Si

0 отговори

Напишете отговор

Искате да вземете участие в дискусията?
Чувствайте се поканени!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *