В ИМЕТО НА ЛЮБОВТА

В началото… във
Страст, изгаряща в копнеж,
в огън пламен, светлина на свещ.
Дихание, неутолена жажда,
във порив непознат се ражда.

Във сласт, погубен разум, замъглен,
неумолимо търси без пощада
наслада, дъх горещ, неутолен,
Любов живяна без преграда.

В бекрайни часове и дни
Тела жадуват, сливат се души.

И някой ден…
Минава време, дните отлетяват.
Желания, любов в уют се появяват.
Във дом, единство, сигурност и вяра,
Опиянението тихо отминава.

А после…
Изгубен трепет, същите неща,
без изненада, липсва и страстта.
Изгубени в тревога, затворени очи,
съмнения пролазват, тъгата си личи.

Живеят двама, в къща и с деца,
загрижени за всичко – купуват си кола.
Запълват липсата на страст с почивки,

но истината крият зад техните усмивки.

А истината е една, непоклатима.
Изгубеният, но жадуван плам,
насажда мисли, ту вина и срам.
Във гняв потънали, несподелени тайни,
пораждат в заблуда изборите крайни.
В страх от неизвестното живот,
превръща любовта в хомот.

И все пак тя …
Ах… страст, желана, и неумолима,
Жадувана, красива и неуморима…
Ах страст, поискана ли си веднъж,
Потърсена ли си, и преживяна,
Дори и забранена ти надлъж,
в съзнанието заживяваш без замяна.

Автор: Si

0 отговори

Напишете отговор

Искате да вземете участие в дискусията?
Чувствайте се поканени!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *