Публикации

Шепот

От извор сила непреклонна, вълшебен
трепет носи топлина, дълбоко във
съзнанието будно, прокрадват се безброй
слова.
Донасят тайнствена магия, ту огън, ту
студенина, в този свят объркан да открия
душата не е вече тъй сама.
Шепот, падащи листа,
донесе тихо, вятър отлетя,
и думи вплитат се в развеяна коса.
Шшшшепот, носиш ми
утеха.

Aвтор: Si

В ИМЕТО НА ЛЮБОВТА

В началото… във
Страст, изгаряща в копнеж,
в огън пламен, светлина на свещ.
Дихание, неутолена жажда,
във порив непознат се ражда.

Във сласт, погубен разум, замъглен,
неумолимо търси без пощада
наслада, дъх горещ, неутолен,
Любов живяна без преграда.

В бекрайни часове и дни
Тела жадуват, сливат се души.

И някой ден…
Минава време, дните отлетяват.
Желания, любов в уют се появяват.
Във дом, единство, сигурност и вяра,
Опиянението тихо отминава.

А после…
Изгубен трепет, същите неща,
без изненада, липсва и страстта.
Изгубени в тревога, затворени очи,
съмнения пролазват, тъгата си личи.

Живеят двама, в къща и с деца,
загрижени за всичко – купуват си кола.
Запълват липсата на страст с почивки,

но истината крият зад техните усмивки.

А истината е една, непоклатима.
Изгубеният, но жадуван плам,
насажда мисли, ту вина и срам.
Във гняв потънали, несподелени тайни,
пораждат в заблуда изборите крайни.
В страх от неизвестното живот,
превръща любовта в хомот.

И все пак тя …
Ах… страст, желана, и неумолима,
Жадувана, красива и неуморима…
Ах страст, поискана ли си веднъж,
Потърсена ли си, и преживяна,
Дори и забранена ти надлъж,
в съзнанието заживяваш без замяна.

Автор: Si

Сънища

Веднъж клепачи натежали,
затворени очи,
във сънища отправя се умът,
във свят, където всичко е възможно,
се случват неочаквани съдби.
Поемам пътища и върхове,
или се спускам в нищото надолу,
решавам свои страхове
или отричам всичко отначало.
Повтарям грешки, будя се, умирам,
отново побеждавам врагове,
измислени животи или напротив,
това са моите страхове.
Да плача, да се моля, да чувствам, че горя,
да сбъдвам смело свойта воля,
да искам и да няма как да спра.
Понякога политам волно,
да виждам чудна красота,
и чувствам сила, свобода,
да бъда себе си – мечта.
Там в сънищата всичко е възможно,
неосъзнати страсти в мен искрят (горят, пламтят),
без дъх останала, жадувам
във сладост чувства (предразсъдъците) се топят.
Сън, без граница,
неосъзнат мой свят,
потъвам в своите заблуди, истини,
и срещам другото си аз.
Заставам там пред себе си, без маска, без компас,в лъжливо или чисто великолепие, където няма връщане
назад.
Ще бродя нощем из душата си,
ще търся своят мир,
ще ровя в мисли (непознати) неподозирани,
във образи превъплъщавана безспир.
Въпроси, отговори – няма край, потънала в
съня, бленувам своя рай.

Автор: Si

Елха

Звезда!
Любов!
Желая!
Живея!
Копнея!
Мечтая!
Отдавам!
Долавям!
Чувствам!
Преливам!
Получавам!
Подарявам!
Допринасям!
Вдъхновявам!
От мен дарявам!

Автор: Si
Коледа, 2016г.

Душа

Можеш ли да погледнеш в душата „какво“?
Можеш ли само да почувстваш „къде“?
Можеш ли тъй да открехнеш „защо“?
Тъй ще открия какво съм „поне“.
В минало вяло, с поглед смирен,
чувствам разстила се облак студен.
В спомен расли мечти са до ден,
идва тиха надежда у мен.
Мисли, дихание, чувства горят,
ярки краски в очите струят.
Откъде си на този свят ти дошла,
моя единствена будна душа?
Водиш ме тихо, незнайно къде
Слънце залязва, нощ придойде,
Денем ще бродя, вечер пак не…
Спирам, питам, отново потеглям,
връщам се търся – проглеждам.
Влага в очите понякога там,
казва ми всичко, разкрива без свян.
Чакам, откривам те, губя те пак,
забравям да мога да чувствам те как.
Имам те, само теб, моя душа,
може би, изтерзана, ум помрачен.
Може би състрадателна и добра,
аз опознавам те ден подир ден.
Нова случка, нова искра,
търся те още без да мога да спра.
Ако можеше само да кажа едно –
ти си всичкото мое какво.

Автор: Si
Посвещавам тези стихове на всички онези, които цял живот не спират да
опознават себе си…

Дърдорене

Дър, дър,
порой безсмислени слова,
заместват вътрешната празнота.
Поспират – сякаш има светлина.
Отново се започва – самота.
Объркан, сякаш търсиш смисъл.
Уви, в главата нещо недописал.
Мир, мир,
поспри и помисли.
И разумът отново ще те навести.

Автор: Si
02.2019г.

Живот

Живот ли е да го живееш с вяра,
писмо ли е да го напишеш със ръка?
Отлитат дните, споменът остава,
надеждата в една мечта.
Поглеждаш в ляво – миналото е в далечина.
Поглеждаш в дясно
бъдеще неясно.
Поглеждаш твоето „сега“
и там стои един живот във пълна рутина…
Но няма ден, във който
очите ти да не потърсят любовта,
душата ти да моли за пощада,
а ти да чакаш своята съдба.
Оставяш себе си във мисли потопен,
Да чувстваш залеза в деня си изморен.

Автор: Si

ЖЕЛАНИЕТО И ЛЮБОВТА

Любовта е най-красивото и човешко чувство. За любовта правим всичко или мислим, че го правим. Животът без любов е пустиня. Ние търси любовта, жадуваме, копнеем, мечтаем рисуваме представи в хиляди багри. Ние си жадуваме любовта такава, каквото бихме искали да я живеем, според собствените си очаквания. Ала любовта е изненада, която не се подчинява на нечии приумици. Тя е изненадваща, сладка, силна, ароматна, горчива, болезнена и непозната. Любовта е онова преживяване, което никога няма да успеем да сложим в собствената си рамка на копнежи, с които сме я призовали. Любовта гори във страст, въздишки и омая. Светът сякаш се превръща в най-красивото и интересно място.

Страстта е неуловима и временна, като всяко нещо, което може да доставя върхови удоволствия. Премине ли веднъж нейното въздействие, ще пожелаем нова доза от това опиянение. Всяко човешко удоволствие обаче, има своят момент на насищане.

Един ден ще потърсим своите очаквания, обещания, уют, сигурност и потвърждение, че сме значими за другия. Точно там започва един малък, неподозиран, чужд, раздалечаващ и объркващ свят на илюзии, в който ще поискаме отново онази главозамайваща страст, която някъде си е отишла. Защо се случва така?

Там, където получаваме нашата сигурност, пристанище, удобство и спокойствие ще отваряме прозореца, през който тръпката да отлети в неизвестното. Любовта дава усещането за вечност, сливане, спокойствие и установяване. Страстта изисква да сме в състояние на неизвестност, колебания, загадъчност и непостоянство. Любовта и страстта, толкова жадувани и често опорочени, не се подчиняват на еднакви правила. Залюлени в океан от въпроси, неяснота и объркване, ние търсим нови хоризонти да изследваме своята потребност от потвърждение на личността си.

Умението да намираме начин да изживяваме зряло романтичния си живот, ни кара да изследваме собственото си разбиране, ограничения, да вложим творческа мисъл и усърдие. Преразглеждането на своите идеали ще отвори нов свят.

Всъщност чии идеали? Дали не са онези, които сме създали след гледането на романтичен филм, прочитането на епична книга, запаметяването на лъжлива снимка, украсена чужда история. Да вярваме, че ще притежаваме онова, което не може да бъде притежавано, означава да оставяме на случайността да подрежда нашия живот.

Все пак, онова, което не може да бъде притежавано, може да бъде развивано и обгрижвано. В момента, в който спрем да мислим, че онова което някога сме получили, ще остане непокътнато наше притежание, ще трябва да почувстваме какво е нужно да направим. Възможностите са много, пътищата безброй, решенията взаимни. Подходим ли творчески в романтичния си живот, ще получим онова, което всъщност търсим – дълготрайната любов и еротичното преживяване в една чиния.