Вътрешните правила оформят възприятието

Има периоди, в които човек започва да забелязва повтарящи се ситуации в живота си. Появяват се сходни отношения, едни и същи страхове или реакции, които се превръщат в неприятни преживявания. Причините могат да се крият в настоящото поведение или ситуация, разбирането за света, определени обстоятелства, но има и такива които датират от много по-отдавна.

 

Още преди да можем съзнателно да преценяваме света, изграждаме представи за това какво е правилно, кое заслужава одобрение и какви трябва да бъдем, за да сме приети и харесвани. С времето те се превръщат във вътрешни правила, които влияят върху начина, по който възприемаме себе си, другите и света.

Тези правила са част от естественото ни развитие. Трудността възниква, ако продължаваме да се ръководим от тях и в зрелия си живот, без да сме проверили дали все още ни вършат добра работа.

Kолко от живота, който живеем днес, е резултат от собствения ни избор? Кои от правилата, според които живеем, не сме избирали съзнателно?

 

Как чуждите правила стават наши

Детето изгражда първите си ориентири в света чрез отношенията с хората, от които е заобиколено.  To възприема техните думи, реакции и очаквания като част от реалността, много преди да могат да бъдат поставени под съмнение.

Някои правила се предават като изисквания: „Бъди послушен“, „Не плачи“, „Не се ядосвай“, „Трябва да си споделяш играчките с другите деца“. Други правила са неизказани, но се подразбират през поведение, жестове и мимики. 

Пример за това е когато обкръжението реагира с отхвърляне или присмех на чувствата на детето. Тогава то може да стигне до извода, че е по-безопасно да не ги показва. В случай, че получава внимание предимно когато е спокойно, послушно и добро, може да свърже приемането с необходимостта да отговаря на тези очаквания.

 

Подобни заключения имат смисъл в детството и в последствие се превръщат в трайни модели. Те помагат на детето да се ориентира в отношенията и да запази близостта с хората, от които зависи и да се впише в групата. Много модели, които по-късно ни създават трудности, първоначално са били полезни, а след това ги въприемаме като нещо напълно нормално. Външното послание, което звучи така: „Те очакваха от мен да бъда силен“ се превръща по-късно в личното убеждение: „Аз трябва винаги да бъда силен“. 

 

През тази перспектива оценяваме по различен начин поведенията, които днес ни пречат. Зад тях често стои стар начин за справяне, възникнал при условия, които отдавна са се променили.

 

Осъзнаването не води автоматично до промяна

Осъзнаването е първата крачка към личната промяна и носи облекчение. Да извадим на светло онова което е стояло в сянка, отслабва влиянието му върху нас. Привидно несвързани преживявания започват да се подреждат и човек разбира защо реагира по определен начин. Това разбиране не премахва автоматично старите реакции, но прави човека по-наблюдателен. Причината е, че част от вътрешните правила отдавна са се преплели с представата ни за самите нас. Вярването, че „Аз трябва винаги да бъда силен“ може да бъде разпознато като убеждение, изградено през житейския опит, а не като безусловна истина за самите нас. Това дава възможност да го изследваме и да преценим доколко продължава да ни служи.

 

Промяната може да бъде придружена от тревожност или вина, особено ако старото правило е свързано с отношенията с близки. Човек, който е свикнал да се съобразява с другите, може да преживее поставянето на граница като риск да ги разочарова или да загуби близостта им. Така една привидно проста промяна в поведението засяга много по-дълбоки страхове.

Старият модел започва да губи силата си, когато вече не е единственият познат начин да запазим сигурността, принадлежността или представата за себе си.

Вътрешните правила в ежедневния живот

Влиянието на вътрешните правила се вижда най-ясно в ежедневните избори и отношения. Човек, който свързва собствената си стойност с постиженията, трудно преживява успеха като достатъчен. След една постигната цел бързо се появява следващата, а удовлетворението остава кратко. Друг може да е научил, че любовта се запазва чрез грижа за останалите. Тогава поемането на чужди отговорности лесно изглежда като естествена част от близостта. 

 

С времето усещането за умора, разочарование и безпомощност ни провокират да осъзнаем, че собствените ни нужди остават на заден план.

Подобни правила участват и в начина, по който работим, почиваме, преживяваме успеха и провала или поставяме граници. Те очертават онова, което възприемаме като позволено, възможно и заслужено, а оттам влияят и върху решенията ни.

Наследство и избор

Семейството не е единственият източник на вътрешни правила. Културата и обществото също оформят представите ни за успех, дълг, близост, мъжественост и женственост, родителство, пари, работа и множество други роли в живота. Част от тези представи се превръщат наши ценности, а други в разбиране за което, рядко се питаме откъде произтича.

Наследството ни дава език, ценности, принадлежност и насоки в живота. Зрелостта ни позволява да запазим онова, което разпознаваме като ценно, и дава позволението да пуснем останалото.

Свободата не означава живот без влияния. Тя се проявява в способността да ги разпознаваме достатъчно ясно, за да имаме избор какво място ще заемат в живота ни.

Заключение

Човешкият живот започва с научаването на съществуващи представи, ценности и очаквания. Израстването ни предоставя възможността да определяме кои от тях ще следваме. Част от наследеното ще разпознаем като свое и ще запазим, друго ще преосмислим. а от трети ще се откажем. Изборът се превръща в част от начина, по който продължаваме собствената си история.

Накрая ще поставя въпроса: „Кое от това, което определя живота ми днес, бих избрал отново?“ 

____________________________________________________________________________________________________________

 

Още въпроси за размисъл:

 

1. Кои мои убеждения никога не съм поставял под въпрос, защото винаги са ми изглеждали естествени?

2. По какво разбирам, че едно вътрешно правило ми помага да живея по-пълноценно, а не просто ме кара да се чувствам в безопасност?

3. Ако не се страхувах от неодобрение, вина или разочарование, какво бих избрал различно днес?

 

Книга по темата: „Преоткрий живота си“ – Джефри Янг и Джанет Клоско

Книгата разглежда устойчивите житейски модели, формирани в ранния опит, и начина, по който те продължават да влияят върху отношенията, решенията и представата ни за самите нас. 

 

Филми по темата: 

„Усмивката на Мона Лиза“ (2003)

Филмът поставя въпроса доколко представите ни за правилния живот са резултат от собствен избор и доколко следват очаквания, които сме приели за естествени. Историята не противопоставя традицията и свободата, а насочва вниманието към нещо по-съществено – възможността човек да разпознае чуждите очаквания и да реши сам как иска да живее. 

„Мей червената панда“ (Turning Red, 2022) – анимация, която представя история за семейните очаквания, принадлежността и трудния път към собствена идентичност. 

 

 

ИЗТОЧНИЦИ:

 

Концепцията за усвояването на външни послания и правила без достатъчно лично осмисляне присъства в гещалт терапията чрез понятието интроекция и метафората за „преглъщането без сдъвкване“ (Perls, Hefferline & Goodman, 1951; Yontef, 1993). 

Разбирането за устойчивите убеждения, формирани в ранния опит и продължаващи да влияят върху възприятието, отношенията и поведението в зрелия живот, е развито в когнитивната терапия и схема терапията (Beck, 1976; Young, Klosko & Weishaar, 2003). Тези перспективи дават основа за разбирането как ранно усвоените правила могат да запазят адаптивната си функция дълго след като условията, в които са възникнали, са се променили.