Време за четене: 8 мин
ЖИВОТ ОТВЪД ЧУЖДИТЕ ПРАВИЛА
Вътрешните правила оформят възприятието
Има периоди, в които човек започва да забелязва повторяемост в собствения си живот. Появяват се сходни отношения, едни и същи страхове или реакции, които вече не изглеждат полезни, но продължават да се повтарят.
Обикновено търсим причината в настоящето – в себе си, в другите хора или в конкретните обстоятелства. Част от отговора обаче може да се намира много по-назад във времето.
Още преди да можем съзнателно да преценяваме света, изграждаме представи за това какво е правилно, кое заслужава одобрение и какви трябва да бъдем, за да бъдем приети. С времето те се превръщат във вътрешни правила, които влияят върху начина, по който възприемаме себе си, другите и света.
Тези правила са част от естественото ни развитие. Трудността възниква, ако продължаваме да се ръководим от тях и в зрелия си живот, без да сме проверили дали все още ни служат.
Тук се появява един по-дълбок въпрос – колко от живота, който живеем днес, е резултат от собствен избор и колко следва правила, които никога не сме избирали съзнателно?
Как чуждите правила стават наши?
Човек не се ражда с готова представа за света. Детето изгражда първите си ориентири чрез отношенията с хората, от които зависи. Техните думи, реакции и очаквания се приемат като част от реалността, много преди да могат да бъдат поставени под съмнение.
Някои правила се предават пряко: „Бъди послушен“, „Не плачи“, „Не се ядосвай“, „Трябва да си споделяш играчките с другите деца“, а други се научават без думи. Ако чувствата на детето редовно са посрещани с отхвърляне или присмех, то може да стигне до извода, че е по-безопасно да не ги показва. В случай, че получава внимание предимно когато е спокойно, послушно и добро, може да свърже приемането с необходимостта да отговаря на тези очаквания.
Подобни заключения имат смисъл в света на детето. Те му помагат да се ориентира в отношенията и да запази близостта с хората, от които зависи. Много модели, които по-късно създават трудности, първоначално са били полезни.
С времето произходът им избледнява. „Те очакваха от мен да бъда силен“ се превръща в „Аз трябва винаги да бъда силен“. Чуждият глас вече звучи като собствен.
Тази перспектива позволява да погледнем по различен начин и на поведенията, които днес ни пречат. Зад тях често стои стар начин за справяне, възникнал при условия, които отдавна са се променили.
Осъзнаването не води автоматично до промяна
Разпознаването на подобен модел може да донесе облекчение. Привидно несвързани преживявания започват да се подреждат и човек разбира защо реагира по определен начин. Това разбиране обаче не премахва автоматично старите реакции. Причината е, че част от вътрешните правила отдавна са се преплели с представата ни за самите нас. „Аз трябва винаги да бъда силен“ може да бъде разпознато като убеждение, изградено през житейския опит, а не като безусловна истина за самите нас. Това отваря пространство да го изследваме и да преценим доколко продължава да ни служи.
Промяната може да предизвика тревожност или вина, особено ако старото правило е свързано с отношенията ни с близките. Човек, който е свикнал винаги да се съобразява с другите, може да преживее поставянето на граница като риск да ги разочарова или да загуби близостта им. Така една привидно проста промяна в поведението засяга много по-дълбоки страхове. Старият модел започва да губи силата си, когато вече не е единственият познат начин да запазим сигурността, принадлежността или представата за себе си.
Вътрешните правила в ежедневния живот
Влиянието на вътрешните правила се вижда най-ясно в ежедневните избори и отношения. Човек, който свързва собствената си стойност с постиженията, трудно преживява успеха като достатъчен. След една постигната цел бързо се появява следващата, а удовлетворението остава кратко.
Друг може да е научил, че любовта се запазва чрез грижа за останалите. Тогава поемането на чужди отговорности лесно изглежда като естествена част от близостта. С напредването в живота се натрупват умора, разочарование и усещане, че собствените нужди остават на заден план.
Подобни правила участват и в начина, по който работим, почиваме, преживяваме успеха и провала или поставяме граници. Те очертават онова, което възприемаме като позволено, възможно и заслужено, а оттам влияят и върху решенията ни.
Наследство и избор
Семейството не е единственият източник на вътрешни правила. Културата и обществото също предават представи за успех, дълг, близост, мъжественост и женственост, родителство, пари, работа и множество други области от живота. Част от тези представи приемаме толкова рано и естествено, че рядко се питаме откъде идват.
Наследеното ни дава език, ценности, принадлежност и ориентири, върху които изграждаме живота си. Зрелостта ни позволява да запазим онова, което разпознаваме като ценно за себе си, и да преосмислим останалото. Свободата не означава живот без влияния. Тя се проявява в способността да ги разпознаваме достатъчно ясно, за да имаме избор какво място ще заемат в живота ни.
Заключение
Човек започва живота си сред вече съществуващи представи, ценности и очаквания, а с времето придобива възможността да определя кои от тях иска да следва. Част от наследеното ще разпознаем като свое и ще запазим, друго ще преосмислим, а от някои правила постепенно ще се откажем. Изборът се превръща в част от начина, по който продължаваме собствената си история.
Остава един важен въпрос: „Кое от това, което определя живота ми днес, бих избрал отново?“ Отговорът се променя заедно с нас и си струва да се връщаме към него през различните етапи от живота си.
Въпроси за размисъл:
- Кои мои убеждения никога не съм поставял под въпрос, защото винаги са ми изглеждали естествени?
- По какво разбирам, че едно вътрешно правило ми помага да живея по-пълноценно, а не просто ме кара да се чувствам в безопасност?
- Ако не се страхувах от неодобрение, вина или разочарование, какво бих избрал различно днес?
Книга по темата:
„Преоткрий живота си“ – Джефри Янг и Джанет Клоско
Книгата разглежда устойчивите житейски модели, формирани в ранния опит, и начина, по който те продължават да влияят върху отношенията, решенията и представата ни за самите нас.
Филми по темата:
„Усмивката на Мона Лиза“ (2003)
Филмът поставя въпроса доколко представите ни за правилния живот са резултат от собствен избор и доколко следват очаквания, които сме приели за естествени. Историята не противопоставя традицията и свободата, а насочва вниманието към нещо по-съществено – възможността човек да разпознае чуждите очаквания и да реши сам как иска да живее.
„Мей червената панда“ (Turning Red, 2022) – анимация, която представя история за семейните очаквания, принадлежността и трудния път към собствена идентичност.
Източници
Концепцията за усвояването на външни послания и правила без достатъчно лично осмисляне присъства в гещалт терапията чрез понятието интроекция и метафората за „преглъщането без сдъвкване“ (Perls, Hefferline & Goodman, 1951; Yontef, 1993). Разбирането за устойчивите убеждения, формирани в ранния опит и продължаващи да влияят върху възприятието, отношенията и поведението в зрелия живот, е развито в когнитивната терапия и схема терапията (Beck, 1976; Young, Klosko & Weishaar, 2003). Тези перспективи дават основа за разбирането как ранно усвоените правила могат да запазят адаптивната си функция дълго след като условията, в които са възникнали, са се променили.
Автор: Стефи Динева